„Вечният“ Силвио по пътя надолу

Няма нищо по-лошо за една свободна демократична държава, от това тя да разчита на външна финансова подкрепа. Не, не става дума за Гърция! Ако сте следили последните политически събития в Европа ще знаете, че става въпрос за Италия – на „вечния“ Силвио Берлускони.

Вече не стои на дневен ред за мен дали Премиерът на Италия ще си подаде оставката, а по-скоро кога ще стане това. Аз лично нямам съмнения в бъдещата оставка, тъй като всички разбрахме, че той изгуби своето мнозинство в италианския парламент, а с него и усмивката, която доста отдавна не го е напускала.

Без значение, че финансовият баланс на страната мина успешно остава си факта – Италия вече се управлява от правителство на малцинството (както е и у нас апропо).

Тук възниква въпросът – защо корабът на Берлускони потъва? Отговорът може би трябва да служи за пример на гръцкия народ – Берлускони показа, че към този важен момент е неспособен да извърши реформите, които бе обещал на политическите си партньори. Самият факт, че Италия в един момент се оказа зависима от ЕС и от Международния Валутен Фонд допълнително разклати позициите на Премиера. Още по лошо е, че той започва да губи подкрепата и на собствената си партия. Образуваха са вътрешни ядра в партията му, които са срещу него, някои се изместиха и към център-дясно. В парламентарната им група има по не 20 депутата, които не биха подкрепили Премиера.

Италианската преса от няколко дни бомбардира Берлускони, че неговата оставка е единствения вариант за изход от кризата в Италия.

Самочувствието, което показва Берлускони с искания вот на доверие по мерките за икономии, може да му изиграе лоша сега, именно сега – на фона на загубата на доверие както в неговата партия, така и сред народа.

Италия има лошия пример на Гърция само това е достатъчна предпоставка Берлускони да си замине още на идния вот на доверие.

Процедурата ако вотът на доверие мине е служебно правителство, назначено от Президента на Италия Джорджо Наполитано, което трябва да доизкара мандата на Берлускони чак до 2013 година, като същевременно да проведе нужните и обещаните икономически, финансови и административни реформи, които да спасят Италия. Очаквана тенденция ще бъде, на премиерските места на държави като Гърция и сега – като Италия, да застават банкери или изобщо хора, които разбират повече от мащабни финансови операции.