Денят на мариачите

На 22 ноември в Мексико Сити се проведе фестивал на музиката и серенадата, посветен на мексиканските мариачи.

Стотици музиканти се струпаха по големите градски площади, където свиреха пред насъбралите се тълпи и където беше отслужена меса в чест на Света Сесилия, мексиканска светица покровителка на музикантите.

Повече от хиляда години Св. Сесилия е била една от най-почитаните мъченици от Ранната църква, за която легендата гласи, че докато умирала е пеела на Господ.

Изкуството на мариачите се развива значително, след като испанците пристигат в мексиканския град Кокула през 1532 г. Традиционните мариачи черпят вдъхновение от времената, когато бедните селскостопански работници търсели разтуха и развлечение след изморителния работен ден в тази жизнерадостна музика.

Традиционните мариачи песни първоначално се изпълнявали от три инструмента – цигулка, вихуела (пет струнна китара) и от традиционна шест струнна китара. Обикновено изпълнителите свирели в квартет. По-късно, когато музиката набрала популярност, към традиционните три инструмента били добавени тромпети и бас китари, както и цветните костюми, които правят изпълнителите веднага разпознаваеми.

В миналото мариачите обличали традиционни работнически облекла, състоящи се от бели панталони, бяла риза и сламена шапка – сомбреро и така обикаляли, за да предлагат услугите си. Собствениците на хасиенди ги наемали за забавление, а пеещите трубадури припечелвали повече и от работниците трудещи се по цял ден по плантациите.

Песните дават израз на емоциите, насъбрали се в страстите души на мексиканците. Те възпяват любовта и текилата, поругават политиката, възхваляват революционерите, а песните им винаги нажежават страстите и възпламеняват душата.