Защо Родият се настани трайно в производството на бижута?

Онези от хората, които нямат отношение към благородните метали и ги виждат единствено като материал за изработка на бижута, обикновено подценяват Родия. Един интересен факт обаче може да промени това мнение. Ето защо си заслужава да му обърнем внимание:

Преди много години съществувала фабрика за преработка на благородни метали, в която се използвал уникален механизъм за смилане на сплавите. На вид той бил съвсем обикновен, с изключение на това, че тежал 30кг. Цената му обаче се оказала съизмерима с цената на целия завод. И всичко това, само защото материалът, от който е бил направен се оказал много редкият благороден метал Родий.

Какво представлява Родият

Родият стана насово популярен в последните години, когато започна да се използва масово в бижутерията. По-конкретно той изпълнява функцията на покритие за сребърните бижута. Преглеждайки каталога на престижни ювелирни марки, няма как да не срещнете термина „родирано сребро”. Бижутата, направени от такъв материал имат по-ярък блясък, но по-интересното е, че не потъмняват.

В периодичната таблица на Д.И. Менделеев, Родият е 45-ят елемент. По-интересно е, че той е един от най-редките благородни метали на Земята, открит през 1803 г. от известния английски учен Уилям Хайд Воластон. В естествен разтвор на платина изследователят открил яркорозов прах. След поставянето му във водородна атмосфера, червеникавият прах се превръща в тежък бял метал, наподобяващ на външен вид алуминий.

Заради специалния си нюанс, металът получава наименованието „ροδον”, което в превод от гръцки означава „розов”. Количеството Родий в платината се измерва в проценти и дълго време е бил практически недостижим. През 1819-1824 г. в Урал са открити най-богатите находища на така наречената сурова (т.е. самородна) платина. Платината е изпратена за по-нататъшна обработка в Санкт Петербург, а съпътстващите я метални частици са отделени като отпадък.

Едва през 40-те години на XIX век професорът от Казанския университет К.К. Клаус се заинтересувал от уралските находища и открива в тях не малко количество родий, иридий, осмий и паладий. В същото време ученият открива неизвестен преди това метал от платиновата група – рутений.

До началото на 20-ти век, в Русия се добиват около 90% от световните запаси от платина, но приложение на примесите, влизащи в състава ѝ така и не е открито. Отпадните продукти от рафинирането, сред които и родиевия прах, са продавани в чужбина, така да се каже на безценица. Чак през 1925г. най-редкият метал започва да се добива в Русия. И до днес свойствата му не са напълно проучени.

Защо този метал е толкова високо ценен?

Високата точка на топене (1960 градуса) и устойчивостта на външни влияния правят Родия популярен в много индустрии, включително химическата, стъклообработващата и ювелирната. Световните родиеви запаси представляват едва няколко десетки тона. Въпреки факта, че стойността на родия е няколко пъти по-висока от златото, търсенето му нараства всяка година.

В сравнение с други метали от платинена група, родият е по-ярък и по-твърд. Той става пластичен само при нагряване и не се окислява под въздействие на въздуха. Не се страхува от влажна среда, влиянието на киселини, сяра, хлор, флуор и други агресивни фактори.

Поради високата си якост, родият е по-дълготраен от другите метали. Неговата отражателна способност е около 80%, което е по-ниско от тази на среброто, но устойчивостта му на корозия и температурни въздействия е много по-висока. Ето защо се използва като защитно и декоративно покритие на златни и сребърни бижута.

Родиевото покритие, нанесено на тънък слой (0,1 – 0,25 μm) върху повърхността на бижута подобрява не само външния вид на металите, придавайки на повърхността платинен блясък, но и техните химични и механични свойства. Металът се нанася върху бижутерските изделия опо метода на електрохимична реакция. Галванизацията изисква специално внимание, точно спазване на технологичния процес и предварителна подготовка.