Имигрантите в Испания са най-потърпевши от нестабилното икономическо състояние на страната

И все пак те не желаят да се завърнат по родните си места с празни ръце, където ще бъдат причислени в графата на „лузерите“

39-годишната еквадорка Александра е майка на три деца, която си изкарва прехраната като почасова чистачка. Уви, през изминалата година все по-малко испанци търсят услугите й и тя губи голяма част от доходите, на които е разчитала. Сега преживява с около 420 евро на месец, 380 от които отиват за плащане на наема на апартамента, в който живее със семейството си. За да оцелее прибягва до подаянията от кухните за бедни, които осигуряват безплатен обяд. Александра е доволна и на това, споделяйки, че най-много разходи отиват за купуването на хранителни продукти.
Майката е сред многобройните имигранти, пръснати из Испания, които се борят за оцеляването си, след като някога процъфтяващата испанска икономика беше погълната от световната икономическа криза, започнала през 2008 г.
Имигрантите в Испания наброяват около 5,5 милиона души, като повечето от тях са от Латинска Америка, а общото население на страната възлиза на 46 милиона жители. По официални данни българските имигрантите там са към 150 хил. души, но в действителност са двойно повече.
По последни данни на Националния статистически институт на Испания, безработицата към момента е над 22%. За сравнение, през 2010 т. тя е била 19%, когато близо 4.326 млн. души са останали без работа, а през 2009 г. броят на безработните е възлизал на 1.12 млн. души.
Рязкото влошаване на пазара на труда доведе до куриоза испанци и имигранти да влязат в пряк сблъсък за работните позиции, които се отварят за сезонна работа на полето. Тази битка се оказва обречена за гастарбайтерите, тъй като съвсем логично испанските работодатели наемат свои сънародници. Този ход обрича на глад не само нашенци, но всички отишли да търсят късмета си на Пиренейския полуостров. Това нетипично за страната явление, беше наречено „икономически национализъм“. За пръв път испанците показват недвусмислено, че не желаят повече безработни имигранти и предприемат действия, с които да ги принудят да се приберат в родните си страни. За целта премиерът Мариано Рахой вече започна да намалява размера на социалните помощи и на обезщетенията при безработица.
Въпреки строгите мерки и орязването на придобивките, близо 70% от българите, живеещи в Испания, предпочитат кухните за бедни пред още по-голямата безперспективност в родната си страна.