Кой какво иска в Египет?
Започнаха парламентарните избори в Египет, макар че ще завършат по план едва през март месец догодина, тъй като африканската държава има усложнена система за гласуване.
За голяма част от египетските граждани това ще бъдат първите демократични и свободни избори изобщо. Не, че не са гласували и до сега, но пускането на различна бюлетина съвсем не означава обективно отразяване на резултатите. Те така или иначе от десетилетия се знаят предварително. Партиите в опозиция пък са гонени, спъвани и изхвърляни от участие от изборите по най-различни измислени причини.
Хосни Мубарак управлява авторитарно Египет цели три десетилетия. По негово време понятия като демокрация и свобода нямаха смисъла, който всички познаваме. „Управлението от народа, за народа, в името на народа“ липсваше. Мубарак бе заобграден от десетки корумпирани чиновници и военни, които му пазеха гърба, а за парламентарен контрол изобщо да не става дума. Но това не се е случвало само при Хосни. Неговите предшественици също могат да се похвалят с такова управление. Става въпрос за Ануар Садат и Гамал Абдел Насър.
Смешното е, че хората, които пазеха гърба на Мубарак, да – същите тези военни поеха веднага след отстраняването му от властта кормилото на държавата, с големите обещания да „въведат демокрацията“ и да гарантират сигурността на гражданите в цялата държава, както в преходния за Египет период, така и след изборите. Това не се случи. Те продължиха с репресивното си поведение, напомнящо на режима на Мубарак, а има ли как – нали същите тези военни го осъществяваха и тогава. И народът египетски отново въстана срещу терора. Виждаме демонстрации в Кайро, Александрия, както и по много други места.
В такива кризисни дни се изясни за световната общественост, че народът на Египет е разединен. Мнозинството иска развитие на своята държава по западен модел – икономически напредък, човешки права, спокоен живот, гарантирана сигурност. Зад тях застава евентуалният победител на изборите – организацията „Мюсюлманско братство“. Очаква се те да получат доста добра подкрепа. Обещана е свобода, за която всички те се бориха месеци наред. Радикалните движения в страната, които всъщност протестират, се опасяват от налагането на подобен режим като при Мубарак. А всички знаем, че демокрацията не може да съществува без социална справедливост.
Усеща се песимизъм в обществото. Оптимизмът все пак е пробуден от факта, че изборите започнаха мирно и тихо, в тях не се усеща напрежение и дори изглеждат по-демократични от тези в България. Така че остава надеждата, че въпреки кризата, Египет ще съумее да се справи с трудната ситуация и на пролет ще има първото легитимно демократично избрано правителство, което да отстоява принципите на свободата, разделението на властите, свобода на словото, неща все характерни за всеки демократичен режим.
Снимка: http://cdn.bikyamasr.com