Лични интереси свалят имиджа на България и Борисов
След като преди няколко седмици престижното Европейско издание New Europe публикува материали относно „Фармацевтичния Октопод“, вчера на страниците на вестника коментираха негативното влияние на задкулисните игри на тандема Огнян Донев – Софарма върху имиджа на България и правителството. По-долу представяме превод на материала, а оригиналът може да видите на сайта на изданието New Europe.
България е една от малкото страни членки с голям потенциал за развитие, която в същото време не може да се възползва от възможностите, предлагани от интеграцията й в Европейските структури. Наистина, въпреки фактът, че България би трябвало да е един от големите ползватели на Европейските фондове, страната се лута между нетен получател (според правителството), и нетен „вносител” (според опозицията) на финансови средства към ЕС. На практика това означава, че въпреки огромния потенциал на страната да получава значително финансиране от програмите на ЕС, тя реално е губеща. Причините за това включват липсата на технически познания относно подготовката на предложенията и създаването на заданията и условията за търговете, както и прозрачността на тези процедури, която е необходимо условие положително оценяване на практиките на добра и честна администрация.
През последния месец, New Europe на два пъти разказа за недобрите административни практики в България: на 30 октомври в статията „Капани и клопки за Борисов” и на 13 октомври в „Конфликт на интереси: България поставя нов рекорд”, които бяха разгледани с доста скептицизъм в коридорите на властта в Брюксел.
В статиите си, ние специално обърнахме внимание на два важни въпроса – нарушаването на вътрешния Европейския пазар и правила за конкуренция в случаите на фармацевтичната компания Софарма и приватизацията на Софийска Общинска банка. Софарма е очевидно типичен случай на нарушаване на чл. 102 (Доминираща позиция) и чл. 107 (Държавна подкрепа) на Европейския договор, докато случаят с приватизацията на Общинска банка попада в правилата на вътрешния пазар регулирани от Директиви 2004/17 и 2004/18. И двете компании – Софарма и приватизираната банка – са собственост на Огнян Донев. Има много какво да се каже и по двата случая, но нека караме поред…
Тази седмица ще се фокусираме върху определени практики относно обществените поръчки в България, които при оценяването им в Брюксел, допринасят за негативния имидж и на България, и на правителството на Борисов. Когато Бойко Борисов дойде на власт през юли 2009, Брюксел и страните членки бяха много ентусиазирани към него, тъй като до момента личността му се свързваше с прозрачност и антикорупция. В същото време, при наличието на случаи подобни на горепосочените, първоначалният ентусиазъм на Европейско ниво започва да изчезва. Това може да се забележи в много насоки, и естествено се вижда и при участието в Европейски съфинансирани проекти, които в сравнение със съседна Гърция остават на ниско ниво. Субсидиите за Гърция в момента са определени на 95% (заради кризата). През 2006, без да има индикации за идващата криза, и само заради „сигурността” на тогавашното правителство на Костас Караманлис съфинансирането от ЕС бе увеличено от 40% на 80%, като по този начин позволи на Гърция да усвои повече от 25 милиарда евро, което бе цялата оставаща сума по Трета Рамкова Програма, в противовес на очакванията на предишното правителство, което в най-добрия сценарий предвиждаше усвояване на 8 милиарда.
Българското правителство има много добри шансове да увеличи съфинансирането от ЕС, но за това се иска много работа относно прозрачността на процедурите, както и максимизиране на подкрепата на Европейската народна партия (ЕНП), която е най-влиятелната политическа платформа в Брюксел. Не трябва да забравяме и факта, че при избирането на Борисов през 2009, благодарение на политическата намеса на ЕНП, Европейската комисия освободи 500 милиона Евро от европейските плащания за България, които бяха блокирани от ОЛАФ.
Случаят с опорочена практика при държавните поръчки, който ще споделим тук, се отнася за нагло заобикаляне на правилата на Закона за обществени поръчки (Директиви 2004/17 и 2004/18) с непрозрачно, „фотографско” задание пуснато от Александровска болница за доставката на оборудване за производството на радиоактивни изотопи използвани от графичните диагностични скенери (PET) в София и Варна. Колкото до прозрачността, Директивите за Обществените поръчки имат за цел да базират доставките изключително на този принцип. Прозрачността увеличава конкуренцията при цените между доставчиците, но увеличената конкуренция може да свали цените до ниво, където проблем стават ниското качество или нереалното ценообразуване. Така, непрозрачността не само нарушава горните Директиви, но също създава предпоставки за проблеми свързани с конкуренцията съгласно чл. 102 от Европейския договор. До момента, радиоактивните изотопи се внасят в България от Унгария и Австрия. Цената на бройка плащана от държавата е около 2500 лв., след намаление от 500 лв. направено наскоро от правителството, но цената в случай на местно производство би паднала до 800 лв., като разликата се явяват транспортните разходи. В момента България плаща около 8 млн. лв. годишно; ето защо, решението за производство на радиоактивните изотопи в страната е правилно. Условията на търга, обаче, не са.
Без да навлизаме в детайли, условията за участие в този търг изискват от кандидатите задължително да имат лиценз за производство на лекарства и също така да имат оторизация от производител на циклотрони. В България, само една компания има такава оторизация, и това е Софарма, която има лиценз от General Electric, американска компания известна в миналото с много доставки за здравното министерство, тъй като много от спецификациите за доставки бяха очевидно базирани на шаблони на компанията.
Комбинацията от двете основни изисквания в спецификацията на търга на Александровска болница мотивират Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) да подаде преди няколко седмици оплакване в Софийска прокуратура (входящ номер 11333), с което изисква стартиране на разследване по случая.