Нова книга: Бразилия – от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък

На книжния пазар от няколко седмици се подвизава книгата „Бразилия – от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък“. Авторът на книгата е видният професор по Политология и доктор по философия на историята Кирил Шопов.

Книгата обръща внимание на развитието на държавата от Латинска Америка в различните ѝ периоди – от военен режим, минавайки през нова демократизация, така и когато на държавното кормило е била „Партията на трудещите се“. Много добре е обърнато внимание на постепенното превръщане на Бразилия от регионален към световен играч на политическата и икономическа сцена. Показано е и увеличението в мащабите на всички сфери на живот. Професор Шопов е разделил книгата на четири основни глави, след които е направил заключение и е приложил литературата, която е използвал за написването ѝ.

В I-вата част на книгата професорът е разгледал насоките на външната политика на латиноамериканската държава – нейните интереси и устреми в този регион, изобщо, и вероятните начини за постигането им. Ситуацията в света днес също е анализирана, както и евентуалните нови играчи на световната политическа и икономическа сцена.

Във II-рата част е подходено исторически и е разгледана външната политика на страната през военния режим и след това в редемократизацията. Направено е разделение на няколко параграфа. В един от тях са показани някой от основните елементи на бразилската конституция от 1988 година, в частта за МО и външната политика. В друг параграф са разгледани част от военните лидери на Бразилия като например – Кастело Бранко, Коста, Силва. В следващ параграф пък е представена външната политика на Емилио Медеси и Ернесто Гайзел. IV-тия параграф разказва за политическата либерализация във външната политика при Фигейреду. Следващите два параграфа касаят управленията на Сарней, провала на Фернандо де Мело, както и управлението на Итамар Франко. Последните два пък са насочени предимно към обосновка на космическата и ядрена програма на страната.

III-тата част представа края на пътя след който Бразилия се превръща в най-ценната държава в Латинска Америка, за нейното лидерство и управлението на Кордозо. Разгледани са и действията по външната политика на Кардозо, както и неговото лично политическо развитие.

IV-тата част обръща внимание на управлението на страната под шапката на Партията на трудещите се, с представителите ѝ на президентския пост Л. Инасио и Л. да Силва. В тази част е обърнато внимания на проблемите през които Бразилия преминава в зората на XXI-ви век, представени са и отделните стъпките на развитие на отрасли като добив на нефт, биогориво, корабостроителство. Също така е разгледана външната критика на Лула, насочена срещу подкрепата в селското стопанство посредством субсидии на някой от развитите държави, които пък от своя страна ограничават развиващи се държави като Бразилия ползвайки за оправдание парниковите газове. Разбира се, не са подминати и отношенията между Бразилия и САЩ, обърнато е внимание и на работата на UNASUL. Последните два параграфа от тази част са управлението на Лула като касаят военните подкупи и развитието на мирната атомна програма.

В заключителната част вниманието е насочено към управлението на Дилма Русеф, отношенията и с Китай, Латинска Америка, САЩ и BRICS, като се прогнозира евентуалното значение на страната на световната политическа сцена. Професор Шопов явно симпатизира на идеята Бразилия да се превърне в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Източник и снимка: http://kirilshopov.blogspot.com/