Нови доказателства за монопола на Софарма от разследване на ТВ7
Ново развитие по темата около монопола на Софарма излиза от разследване на ТВ7, резултатите от което потвърждават позицията изказана от европейското издание New Europe. Препечатваме информацията по начина, представен в телевизията.
Кой печели милиони на гърба на болните в България
Ексклузивно разследване на TV7 показа как голяма българска фармацевтична компания продава в пъти по-скъпо лекарства на българската здравна каса в сравнение с цените, на които се продават в съседните ни страни Сърбия и Турция, които са извън евросъюза. Ценообразуването в сферата на фармацията се извършва от производителя. Той регистрира цените на медикаментите си, а всяка държава определя надценките за търговците на едро и дребно.
Лекарствата в Сърбия
С помощта на местен дистрибутор на лекарства в регистрите на Здравното министерство на съседна Сърбия, успяхме да засечем лекарство за високо кръвно на българския производител „Софарма“. В регистрите при съседите производителят на лекарства Огнян Донев е посочил цена от 3,5 евро или 7 лв. Аптеките също слагат надценка, но след покупката, екипът ни беше шокиран от ценовата разлика. В България това лекарство за кръвно се заплаща частично от Здравната каса. Пределната му цена в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък е 19,97лв, като 4,99лв. се заплащат от бюджета на касата, а останалите 15 лв. плаща болният. Така за хипертониците у нас, които не са дисциплинирани все още от фирмата на г-н Огнян Донев, излиза много по-евтино да си купят българското лекарство в Сърбия.
Пазарът на лекарства в Турция
И ако до тук ценовите разлики на лекарствата в България и Сърбия ни изглеждаха като изолиран случай в „границата на статистическата грешка“, то при пазаруването на български лекарства в Турция преживяхме истински шок. В предварителния си отчет за 2011 г. фирмата на г-н Огнян Донев се хвали, че най-продаваното й лекарство в Турция за миналата година са ампули за тежка форма на алергии. Медикаментът се използва основно за лечение в болница. Доставя се в аптеките само за турски гражданин, затова в разследването се включи и нашата колежка Нихал Йозерган.
След като се свърза с местния дистрибутор, тя установи, че българските ампули се продават от 2009 г. и са три пъти по-евтини, отколкото в България. Опаковка от 250 мг с 5 ампули може да се купи за 25 лв. в турските аптеки, докато у нас пределната му цена е 70,60 лв. на опакавка. Лекарството се пазарува основно от здравните заведения в Турция и то на едро, защото местният му еквивалент е 10 лири на ампула, а българската ампула е само 6 лири.
Много трудно, с подкрепата на цялото си семейство, колежката ни успя да убеди управител на една от аптеките в гр.Бурса, че е болна и има нужда от лекарството. Проблемите й не свършиха до тук. Турският дистрибутор на българските ампули не можеше да й достави една опаковка и така се наложи Нихал да моли, да търси оправдание за голямото количество, и все пак да успее да закупи цяло кашонче от медикамента.
Изводът
За екипа ни остана най-важната задача – да пресече българската граница с медикамента, но успехът ни по неоспорим начин доказа, че „дисциплиниращото“ присъствие на нашия пазар на фирмата на г-н Огнян Донев, бърка дълбоко в джоба на болните българи и на цялата ни държава.